2.Следването във Висшето земеделско училище.
3.Пребиваването на автора в Табор.
4.Маджарско, Галац и назначението му като учител в Тулча.
5.Учителска дейност.
6.Доброволческа дейност, пребиваване във Виена и Белград.
7.Работа като преводач и помощник в Английската болница на Червения кръст.
9.Обикаля няколко града, за да раздава евангелия и лекарства на болните и ранените.
10.Завръщане за кратко в Галац където е отседнал при Стефан Изворски. После заминава за Намалоаса и отсяда при братята Стефан и Петър Берон, при които работи като писар.
11.Публикуване на статия за българите в Маджарско и издаване на `Разговори Руско-Български`. Авторът става член на Българското книжовно дружество в Браила. Връща се в България и става секретар на Окръжния съвет в Тулча. Изпраща дописки и статии във в. `Българин`.
12.Авторът се мести във Варна заради предложена учителска длъжност, но вместо това е назначен за секретар на новооткрития губернски апелативен съд.
13.Запознанствата с видни варненски личности и последвалото преместване в Балчик - авторът е назначен за председател на Балчишкия Окръжен съд.
14.През 1880г. министър Стоянов изпраща писмо до Кр. Мирски, с което го назначава за председател на Варненския Окръжен съд.

Нарушения в Трън от секретаря на Окръжното управление.
Из Тулча - за българските училища.
Наборната комисия в Разград.

Добруджанските българи през време на румънския гнет.
Последните борби на тулчанци за запазване своите училища през 1902 г.